Георги Рупчев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ИЗГАРЯНЕ НА ХАШИШ

 

 

Манометри -
мангусти
за скок готови
Пламъкът - мускул
се вкопчва
в отровата.
Лениво проблясват
фаянс и никел
и е тихо и тягостно
сякаш тук
няма никой.
Изгарят в бледа
ацетиленова панделка
килограми надежда
и любов
контрабанда.
Сякаш никого няма.
В тишината влудена
вентилаторът само
вие
като сирена.

 

Сбогом,
отчаян и трескав
свят под наем.
Няма спасение
за неспасяеми.
Зад прозореца - мрежи
и ръждясали локомотиви.
Тенекиена менажерия
дебне -
жива.
И над спрели отдавна
изоставени композиции
плъзга слънцето ядни,
уморени езици.
В маранята потръпват релси
и далечни синкави къщи.
Обед е.
Нейсе,
какво че
всичко е
свършило.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронно издание и виртуална библиотека]