Георги Рупчев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ПАНАИР

 

 

Спрял и прашен, фиатът блажено почива.
Ние също блъжени почиваме. (Най-подир!)
Панаирът ни души,
подскача край нас
и скимти приветливо.
А в душите ни -
по панаир.
И стоим - нажежени, нескопосани,
онемели
един от друг.
(Ето че ние - с опасните скорости -
стигаме тук.)
За площада доволен и мръсен
стигат шепа
дребни пари.
Ще сме заедно - докато си омръзнем.
И по-малко дори.
Да си купим бургия и вафли,
свирка-стомничка,
везани чехли, локум,
продавачите да възхваляват
нашата щедрост, богатство и ум,
да си вземем набързо от всичката
разточителна благодат
и усещаш ли как ми се иска
да се любим на самия площад,
след това да заспим - чак до обед да спиме дълбоко
гръб до гръб в памтивечния мир
и да се търкалят наоколо
нашите дрехи -
какъв панаир!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронно издание и виртуална библиотека]