Георги Рупчев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

СТЕРЕОМУЗИКА

 

 

     "Има само
една сянка под тая червена скала
(ела на сянка под тая червена скала!)
и аз ще ти покажа нещо различно
и от твоята сянка, която сутрин те следва,
и от твоята сянка, която вечер те среща."
                                                  Т.С. Елиът

 

В такива дни приятелите оредяват -
като коса са твоите приятели.
Таванът се надвесва, става дяволско
и даже весело ти става, дяволе.
На нощния ти грамофон върти се
единствената плоча и до утре заран
ще бдите върху игленото връхче триста -
отбрани и небрежно издокарани.
Гърми сред поолющените цокли
могъщото подземно пеене
и пукат дяволските кокали
горят столовете, вратите зеят.

 

В такива дни душата ти е друга,
а вехтата, ужасната душа, е вързана за масата
и чака идването на хирурга.
Покай се, дяволе, спаси душата си!
Покай се, дяволе! Кипи катранът,
следобедът клокочи в твойте слепоочия,
а вечерта се гмурка във камбаната,
отмерваща живота ти проточено.
Покай се, дяволе! Дълбоко скалпела
се врязва във плътта уплашена.
Така е то. Душата ти е калпава.
Не струва колкото опашката.

 

В такива дни пространството звучи различно
и някой вън от теб стоварва в тебе гласовете
на вечното мълчание, на вечното привличане
и своя собствен глас, от теб останал неусетен.
Кръвта навярно още оросява мозъка -
тъй както неведнъж си наблюдавал.
Затворил си очи, затворен е прозореца
и в музиката късат се пространствата.
В такива дни - след упокоя и упойката -
усещаш как челото охладнява,
от болестта как се превръщаш в болка
и от човек
как ставаш

 

дявол.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронно издание и виртуална библиотека]