Сърцето - стъклен амулет -
от маточната шийка виснеше.
Племената всички входове заклинаха
с фалически символи. Мегалити
на първобитната съдба от камък.
Вятърът отправяше молитвата,
отпечатваше каденцата върху вълните,
стенейки молебствието сред бедрата.
Там-тамът лудо биеше и
зинал към гората с палми.
Фурмите - касис зрял -
пълнеха със сладък мускус
вечерта. Благоуханно предзнаменование
на урагана
- отговор на боговете -
разточителни и плодоносни
къв Никого.
Дъждът би с пустота напълнил
облаците - които увиснали -
причакваха съдбата си
на вечен преход
към ничията земя.
Увиване кожата на слънцето
около рукналата пот,
танцуващи лъчите слепи,
облечени в пламък,
който продължаваше да вика бог.