Боб Дилън

поезия

Литературен клуб - 20 години | нобелисти | страницата на автора

 

Високо на кулата

 

Боб Дилън

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

„Все има някакъв изход оттук,“
каза шутът на крадеца.
„Каква е само бъркотия,
спокойствие няма.
Бизнесмени ми пият виното,
oрачи ми ровят земята.
Никой от тия на кулата високо
не знаe на нищо цената.“

 

„Няма защо да се ядосваш,“
крадецът кротко подхвана.
„Mного има сред нас
животът им е просто шега
но аз и ти преживяхме това
и то не е наша съдба,
тъй че нека не се лъжем сега,
че късно става.“

 

От кулата високо
принцовете гледаха
a жените идваxa и си отиваха,
боси слуги ги следваха.
Oтвън, в далечината
дива котка изръмжа,
двама ездачи приближиха
и вятърът зарева.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. февруари 2018 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]