Боб Дилън

поезия

Литературен клуб - 20 години | нобелисти | страницата на автора

 

Вечно тъжен

 

Боб Дилън

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Аз съм човек вечно тъжен,
неволи имам всеки ден.
Ще кажа сбогом на Колорадо
там раснал съм и съм роден.

 

Майка ти казва, че съм скитник,
лицето ми няма и да видиш пак.
Hо само на тебе обещавам
да се видим на Божия златен бряг.

 

Ще се скитам по тоз свят широк
през сняг и лед, киша и дъжд,
ще се кача на железницата утре
и може да умра в тоз влак...

 

Връщам се пак във Колорадо
там откъдето тръгнах сaм.
Знаех ли как с мен ще си лоша,
скъпа, хич нямаше да дойда тук.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. февруари 2018 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]