Бекет беше чел нещо от мен. Запознахме се на една вечеря в Париж, след което се сприятелихме. В един момент той дори ми помогна с пари. Трудно ми е сега да дам определение за Самюъл Бекет. Всички грешат
в представите си, най-вече французите. Всички искаха да блеснат пред него, а той беше обикновен, безхитростен човек и не очакваше да го обсипват с парадокси. С него трябваше да се говори направо, без заобикалки или престореност.
У Бекет много ми допадаше това, че винаги създаваше впечатлението, сякаш е пристигнал предния ден в Париж, а живееше цели двайсет и пет години във Франция. Нищо парижко нямаше у него. Французите не успяха да го заразят нито в добрия, нито в лошия смисъл. Винаги изглеждаше като паднал от Луната. Самият той вярваше, че е станал малко французин, но нямаше нищо такова. Удивителна бе неговата устойчивост на заразата. Остана си чистокръвен англосаксонец и това много ми харесваше. Бекет никога не посещаваше коктейли, не се чувстваше на мястото си в обществото, не можеше да води и най-обикновения светски разговор. Обичаше да разговаря само на четири очи и тогава излъчваше особено обаяние.
Много обичах Бекет...
предишна глава | следваща глава
|