Жак Дюпен

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна литература

 

ПОЕМИ

 

Жак Дюпен

 

Превод от френски: Николай Кънчев

 

 

Жажда

 

Призовавам срутване
(сред светлината му си гола)
и преместване на книга
сред изтръгнатите камъни.

 

Спя, за да успее твойта кръв след изтезанието
да се бори с ароматите, жълтугите, с пороя
на вражеската планина.

 

Аз непрекъснато вървя.

 

Вървя и будя жаждата за нещо чисто,
тази сляпа птица в мойта длани
или това лице тъй светло и съзряно
там, където стига хвърлен камък.

 

Пиша, за да закопая мойто злато,
за да затворя твоите очи.

 

 

 

Истинска богиня

 

    Нито вятърът пристигащ от морето, нито моите
проклятия разчорлят нейните коси, които изпод своите
воали са разкрили тяло с неприлична красота, отда-
ващо се непрекъснато на всички, и без да се съвзема.

 

    Ако го нападнеш, то затъва. Ако ли пълзиш в кра-
ката му, венчето й се къса. И отровата се пръска. Кон-
трабандата на нейните дантели се изгубва сред съня
на нейните черти.

 

    Огромни облаци, васали нейни, се подпират върху
мойто рамо; то проблясва. Нямам вече сухия си юно-
шески глас, от гръмове издебван.

 

 

 

Пребиваване в нощта

 

Тази връхлетяна от звезди скала, по ръбовете на ко-
ято злото от преди възхвалата напредва непрестанно,
ще се подчини ли тя на ритъма ленив, обхванал изво-
ра на всички мъртви? Балът беше развален, танцьо-
рите - прозрачни и кръвта изтече, а тревата стана
по-дълбока. Призори, в голяма тайна, устните на
влюбените се засрещнаха с безкрайната роса.

 

 

 

По-висша хитрост

 

    Тя, която ме познава тъй добре, сестра отпаднала,
комета добросъвестна, която тръгва от задушно ум-
ствено небе към някакво изпразнено от мъката сърце;
отказвам се да я убия. Голо същество, тъй рядко сре-
щано и схванато, смъртта му нищо не ми струва. И
от нейното премахване, от обезсмъртената агония из-
вличам грешно щастие, втвърдени в огън устни и въз-
можност за едно въздигнато пътуване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. август 2003 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!