Фернандо Песоа

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ХХIX

 

Фернандо Песоа

 

Превод от португалски: Румен Стоянов

 

 

Не винаги еднакъв съм в писано и казвано.
Меня се, ала не много.
На цветята баграта не е еднаква при слънце
И когато преминава облак
Или когато нощта пристъпва
И цветята имат баграта на мрака.
Но добре гледащият вижда, че са същите цветя.
Затуй щом май не си приличам
Вгледайте се добре в мен:
Ако бях надясно извърнат,
Сега извърнах се наляво,
Но съм си все аз, стъпал на моите крака -
Все същият благодарение на небето и земята
И на моите внимателни очи и слух
И на моята душевна ясна простота...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. октомври 2009 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]