Фернандо Песоа

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

БЕЛЕЖКА

 

Фернандо Песоа

 

Превод от португалски: Румен Стоянов

 

 

Като празна чаша душата ми се разтроши.
По стълбището падна прекалено долу.
Падна от ръцете на слугинята небрежна.
Падна, на повече парчета стана отколкото бе фарфор в чашата.

 

Щуротия? Невъзможно? Знам ли!
Имам повече усещания отколкото когато се усещах аз.
Съм пръсване на чирепи по изтривалка тръсвана.
При падането вдигнах шум като строшаваща се чаша.
И боговете надвесват се от стълбищния парапет,
В чирепите взират се, които слугинята ме стори.

 

Не й се сърдят.
С нея те са търпеливи.
Че празна чаша бях аз?

 

Нелепо съзнаващи гледат чирепите,
Ала съзнаващи самите себе си, не тях съзнаващи.

 

Гледат и се усмихват. Търпеливи се усмихват към неволната слугиня.

 

Шири се голямото стълбище, обсипано в звезди.
Сред небесните тела блести чиреп един, обърнат с външната си част.
Творчеството ми? Моята душа най-главна? Животът ми?
Чиреп е.
И боговете гледат го особено, понеже те не знаят защо е там останал.

 

 

 

Електронна публикация на 14. октомври 2009 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]