Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СЛЪНЧЕВ УДАР

 

Елисавета Багряна

 

 

      В едно пристигане на непозната гара,
                        в единствен миг,
           единствен лъч от слънце ни удари -
                      без плам, без гръм, без вик -
                            завинаги.

       

      Каква бе тази наша среща не мечтана
                      и този не очакван взрив,
            че парещ клин в сърцата ни остана
                        и в път непредвидлив
                           ни тласка винаги.

       

      В какъвто час и както да те назовавам
                         и ти да ме зовеш,
            в присъствие, в отсъствие, насън,
                            наяве,
                      в един и същ водовъртеж
                            сме винаги.

       

      На тебе никога и в нещо се не вричам,
                        не ми се вричаш ти,
              но гдето вихърът да ни отвлича,
                        един към друг летим
                               - винаги.

       

      Обвързва ни не клетва, не обет
                        премъдър
                       не весел водевил,
      а вдън сърцата оня слънчев удар,
                   не ги убил, а впламенил
                            завинаги.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]