СЛЪНЧЕВ УДАР

Елисавета Багряна

В едно пристигане на непозната гара,
                  в единствен миг,
     единствен лъч от слънце ни удари -
                без плам, без гръм, без вик -
                      завинаги.

 

Каква бе тази наша среща не мечтана
                и този не очакван взрив,
      че парещ клин в сърцата ни остана
                  и в път непредвидлив
                     ни тласка винаги.

 

В какъвто час и както да те назовавам
                   и ти да ме зовеш,
      в присъствие, в отсъствие, насън,
                      наяве,
                в един и същ водовъртеж
                      сме винаги.

 

На тебе никога и в нищо се не вричам,
                  не ми се вричаш ти,
        но гдето вихърът да ни отвлича,
                  един към друг летим
                         - винаги.

 

Обвързва ни не клетва, не обет
                  премъдър
                 не весел водевил,
а вдън сърцата оня слънчев удар,
             не ги убил, а впламенил
                      завинаги.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи