РЕПЛИКА

Елисавета Багряна

Щом всичко тук е чудо,
защо тогава да не е смъртта,
и тя - вечно чудо?

 

                Морис Карем

 

 

 

Когато ме запитаха, отдавна,
какво в живота
най-чудно е за мене,
отвърнах незабавно,
мигновено:
- Самия живот.

 

И от тогава и до днес,
и всеки ден, дордето бъда
на неговия бряг,
и сутрин ще ме буди
човешка гълчава -
не ще престана
да се удивлявам
на неговото чудо,
на всеки негов знак.

 

И с вас, Карем, човека и поета,
съм съгласна. -
Да, чудо е наоколо ни всичко:
изворът, зората,
цветята, детето,
прелитащата птичка,
след бурята дъгата,
в човека сърцето
и мисълта ясна,
безкрая, всемира,
времето неспирно...

 

Но не съм съгласна
със странната ви мисъл.
Разбирам ви, с надежда
за утеха - своя
и на всички хора -
сте я написал.

 

Съгласна съм: на този свят
смъртта е неизбежна,
природна
и необходима.
Ала не мога, не, да я приема
за чудо - „вечно чудо“.
Не, тя е античудо.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи