Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

РЕПЛИКА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Щом всичко тук е чудо,
      защо тогава да не е смъртта,
      и тя - вечно чудо?

       

                      Морис Карем

       

       

       

      Когато ме запитаха, отдавна,
      какво в живота
      най-чудно е за мене,
      отвърнах незабавно,
      мигновено:
      - Самия живот.

       

      И от тогава и до днес,
      и всеки ден, дордето бъда
      на неговия бряг,
      и сутрин ще ме буди
      човешка гълчава -
      не ще престана
      да се удивлявам
      на неговото чудо,
      на всеки негов знак.

       

      И с вас, Карем, човека и поета,
      съм съгласна. -
      Да, чудо е наоколо ни всичко:
      изворът, зората,
      цветята, детето,
      прелитащата птичка,
      след бурята дъгата,
      в човека сърцето
      и мисълта ясна,
      безкрая, всемира,
      времето неспирно...

       

      Но не съм съгласна
      със странната ви мисъл.
      Разбирам ви, с надежда
      за утеха - своя
      и на всички хора -
      сте я написал.

       

      Съгласна съм: на този свят
      смъртта е неизбежна,
      природна
      и необходима.
      Ала не мога, не, да я приема
      за чудо - „вечно чудо“.
      Не, тя е античудо.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]