ЯНТАРНИ ЗЪРНА ОТ ПРИБАЛТИКА

КВАДРАТУРА НА КРЪГА

Елисавета Багряна

Над нашето море
има само изгрев -
няма залез.
От нашия бряг виждах само
седефения хоризонт
на зазоряването.
Изпълваше той утринните часове
на черноморската ми стая
и душата ми
със светлина и жажда за далечност.
И не познавах,
и не мислех
за залеза.

 

Над вашето море
има само залез -
няма изгрев.
От вашия бряг виждах само
винения хоризонт
на свечеряването.
Изпълваше той прибалтийската ми стая
и душата ми
с неподозирана красота
на бавно стихващ залез и безкрайност.
Не помнех
и не мислех
за изгрева.

 

Сега край моята планинска къща има
пълен хирозонт и гледам
цялостния слънчев кръговрат.
В душата ми са слети и закръглени в едно -
вашето и нашето море.
От този бряг без край и без начало
аз виждам изгрева над черноморската ми стая
и залеза над прибалтийската,
огрени едновременно
от утринната светлина и жажда за далечност
и от вечерното сияние -
полека стихващо,
потъвайки в безкрайност.

 

Варна, Дубулти, Бояна
1975

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи