Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЯНТАРНИ ЗЪРНА ОТ ПРИБАЛТИКА

 

КВАДРАТУРА НА КРЪГА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Над нашето море
      има само изгрев -
      няма залез.
      От нашия бряг виждах само
      седефения хоризонт
      на зазоряването.
      Изпълваше той утринните часове
      на черноморската ми стая
      и душата ми
      със светлина и жажда за далечност.
      И не познавах,
      и не мислех
      за залеза.

       

      Над вашето море
      има само залез -
      няма изгрев.
      От вашия бряг виждах само
      винения хоризонт
      на свечеряването.
      Изпълваше той прибалтийската ми стая
      и душата ми
      с неподозирана красота
      на бавно стихващ залез и безкрайност.
      Не помнех
      и не мислех
      за изгрева.

       

      Сега край моята планинска къща има
      пълен хирозонт и гледам
      цялостния слънчев кръговрат.
      В душата ми са слети и закръглени в едно -
      вашето и нашето море.
      От този бряг без край и без начало
      аз виждам изгрева над черноморската ми стая
      и залеза над прибалтийската,
      огрени едновременно
      от утринната светлина и жажда за далечност
      и от вечерното сияние -
      полека стихващо,
      потъвайки в безкрайност.

       

      Варна, Дубулти, Бояна
      1975

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]