Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЗИМНИ ВЕЧЕРИ

 

Елисавета Багряна

 

 

        О, как те слушахме ний зяпнали, когато
                                    в детството ни
                разказваше за „Изложението“, мамо!
      В дълбоко заснежените тогава вечери софийски,
                  скупчени край кахлената печка,
                забравяхме немирствата, игрите,
                              и зимата голяма,
                               и виещата буря.

       

        На лампата петролна в лунния светлик,
                      синеещ меко в абажура,
      разкриваше ни фантастична панорама ти
                   и водеше ни по невидима пътечка
                     към някакъв свят непознат,
                                       неподозиран,
                                        многобагрен,
                                          многолик.

       

               Потрепвахме и ахкахме ний поразени,
      а ти разказваше в далечното видение унесена,
                 и всичко в детските ни алчущи очи
                    прерастваше стократно по-чудесно,
                   стократно по-примамливо.
                     И разкази ти и сега звучи
                              в слуха ми, мамо,
                                    жив и песенен.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]