ЗИМНИ ВЕЧЕРИ

Елисавета Багряна

  О, как те слушахме ний зяпнали, когато
                              в детството ни
          разказваше за „Изложението“, мамо!
В дълбоко заснежените тогава вечери софийски,
            скупчени край кахлената печка,
          забравяхме немирствата, игрите,
                        и зимата голяма,
                         и виещата буря.

 

  На лампата петролна в лунния светлик,
                синеещ меко в абажура,
разкриваше ни фантастична панорама ти
             и водеше ни по невидима пътечка
               към някакъв свят непознат,
                                 неподозиран,
                                  многобагрен,
                                    многолик.

 

         Потрепвахме и ахкахме ний поразени,
а ти разказваше в далечното видение унесена,
           и всичко в детските ни алчущи очи
              прерастваше стократно по-чудесно,
             стократно по-примамливо.
               И разказа ти и сега звучи
                        в слуха ми, мамо,
                              жив и песенен.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи