Анализът на съдържание или контент-анализът е най-подходящият метод за улавяне на промените в социални ценности и норми, в образи и стереотипи за „другия” [5].
      Методът анализ на съдържанието се базира на изследване на въведените в комуникационните науки от Харълд Ласуел, компоненти на комуникационната верига: „кой, какво казва на кого го казва и с какъв резултат?” [2].
      В този смисъл, методът надхвърля рамките на текста и се насочва към социалния контекст, към социалните норми и ценности, предавани чрез текста.
      Контент-анализът, както всеки използван в социалните науки метод, има граници. Една от тях е свързана с проблема за разпознаване на значението. Приписването на определени качества на една дума или словосъчетание се извършва от кодиращия.
      Една от най-модерните форми на анализ на съдържание е техниката на глобалната интерпретация [1]. При нея анализираният текст се разглежда като цяло, като на анализ се подлагат не отделни негови структури, а цялостни тези.
      Изследователят маркира при четене на текста отделните тези и ги съпоставя с тезите, изразени в други текстове.
      „Контент-анализът е специфична технология за детайлно изучаване на документи и за квантификация на тяхното съдържание” [3]. Методът се прилага върху масиви от документи, като необходимо условие за осигуряване на статистическата значимост на направените изводи за конкретния изучаван обект.
      Използването на контент-анализ на спортни ежедневници дава специфична информация за насилието, свързано със спорта.
      Изследваните спортни вестници („7 дни спорт” и „Тема спорт”) са всекидневници с различен брой страници в зависимост от деня, седмицата и спортните мероприятия. При спортни събития с голям интерес броят на страниците се увеличава.
      Акцентът на изследването беше насочен върху видовете насилие и проявите му в спорта.
      Във вестник „7 дни спорт” има 17 публикации, свързани по различен начин с насилието и агресията в спорта.
      Във вестник „Тема спорт” публикациите са 21, за същия период.
      Основните акценти са разпределени по различните видове спорт, като преобладават новините от вътрешното първенство по футбол и други футболни първенства.
      Не малка част от статиите са насочени към отразяване на волейболни, баскетболни, хокейни, крикет и други събития.
      Част от статиите са с преобладаващо констатиращи, конкретни спортни събития и различни прояви, свързани с агресия и насилие в спорта.
      Интересен е анализът на разпределението върху дните от седмицата.
      Прави впечатление, че и в двата вестника, на първо място с 18,4% (във вторник и събота) са с преобладаващ брой статии, свързани с темата на изследването. Това не е случайно, тъй като до голяма степен съвпадат с кръговете на вътрешното първенство по футбол, както и отразяването на други спортове и първенства.
      През избрания месец февруари 2011 г. има няколко основни момента, върху които се спрях и ще акцентирам в изследването, а те са: дербито "Левски" – ЦСКА, както и мерките за сигурност, предвидени от органите на реда.
      „Близо 1300 полицаи ще отговарят за нормалното протичане на двубоя между "Левски" и ЦСКА от 16-ия кръг на българската футболна „А” група”, съобщиха от звеното за борба срещу спортното хулиганство. Между 230 и 250 ще бъдат униформените на стадион „Георги Аспарухов”, а около 150 ще следят за инциденти извън съоръжението преди и след мача, който е насрочен за 18 часа в неделя, 26 февруари.
      Във връзка с множеството инциденти, предизвикани от привърженици на различни отбори, смятам, че месецът е наситен с такава информация, която би била полезна за нуждите на изследването.
      В началото на месеца във вестник „Тема спорт” преобладават информациите, свързани с трансфери на играчи и отразяване на досегашни класирания.
      Аналогични са публикациите във вестник „7 дни спорт“.
      Интерес предизвиква информацията и за разпределението по страници в двата вестника.
      Заглавната страница е на първо място с 10,5%. Обикновено е придружена със снимков материал и заема каре с размера на четвърт страница. Темите свързани с насилието в спорта продължават и на другите страници.
      На второ място във вестниците „7 дни спорт” и „Тема спорт” с 7,9% е поместен материал, свързан с темата на изследването на 10 страница.
      По разпределението по секции се забелязва, че преобладаващата част е логично е публикувана в секция спорт 47,4% от общия брои. Съответно в секциите вътрешни новини 19% и външни новини 16%, специални 12%, редакционни и наука и техника около 3%.
      Големината на публикациите в по-голямата си част са стандартни карета от една четвърт от страницата до половин страница. Има изключения, свързани с интервюта.
      Статията във вестник „Тема Спорт” е озаглавена:

      Тодор Батков: Идва часът на истината
      20-02-2011 Иван ТЕПАВИЧАРОВ
      Мажоритарният собственик на "Левски" Тодор Батков, изглежда, иска предстоящият сблъсък с ЦСКА да се изиграе колкото се може по-бързо. „Щастлив съм, че националният дух не е умрял. Левски е една от най-безспорните фигури в историята ни. Той въплъщава в себе си българщината, добротата, чувството за демокрация и толерантност. Щастливи сме, че нашият клуб носи името на този велик българин. Всички носят с чест синята фланелка”, бяха думите на адвоката по повод 138-годишнината от обесването на Апостола. Във връзка с предстоящото футболно дерби статията е интересна с подготовката за него, както и мерките, свързани с охрана на събитието.
      Финансовият благодетел на сините не подмина въпрос, свързан с охраната на Гара Дембеле. Към статията е приложена цветна снимка и заема голяма част от страницата.
      Друга статия във вестник „7 дни спорт” акцентира върху проблемите, свързани с охраната на спортното мероприятие.
      „Полицията призова всички фенове да бъдат на стадиона около половин час преди началото на дербито, защото там те ще трябва да преминат през два пропускателни режима. На трибуните няма да бъдат допускани фенове с опасни предмети (б.а.- чадъри, ножове и други), както и такива в нетрезво състояние. По правилник алкохол няма да бъде продаван в район от 500 метра около стадиона, както и около сборните пунктове преди шествията на двете агитки.
      Привържениците на ЦСКА ще тръгнат към „Георги Аспарухов“ в 15 часа от езерото „Ариана“, докато тези на „Левски” ще потеглят между 15:30 и 16 часа от фен клуба на улица „Тодор Александров”.” Тази статия има предимно информационен характер. Цитирани са органите на реда. Заема цяла страница във вестника и към нея има добавени снимки.
      Правят впечатление статии, които отразяват насилието извън родните стадиони.

      Феновете на ПСЖ воюват помежду си
      27-02-2011 „Тема спорт”
      „Двете агитки Едните – „Коп Булон”, са крайни националисти и освен с непрестанните хулигански прояви, лошата им слава става синоним на расизъм, фашизъм и невъздържана омраза към различните етноси в мултиетническия Париж.
      Другата трибуна – „Вираж Отьой”, пък събира запалянковци от всички раси. Създадена е през 1991 г. под натиска на новото ръководство на клуба - ТВ каналът „Канал Плюс”, който иска да формира опозиция срещу вече утвърдените като „проблемни” хулигани от „Коп Булон”.”
      Статията е интересна с ретроспективния анализ на събития, свързани с насилие и агресия от 1982 г. до днес. Има добавен снимков материал и заема цяла страница.
      В 71,1% от статиите, няма дискусия и преобладават констатации на спортните събития (сбивания, брой арестувани, резултати...).
      В 52,6% от публикациите се наблюдава балансираност на дискусията, което според мен се дължи и на професионализма на спортните журналисти, както и компетентните събеседници, с които провеждат интервюта. В 28,9% са небалансирани, забелязва се пристрастност при отразяването на събитията.
      В 36,8% от статиите в двата вестника преобладава неутрален тон. В 26,3%. - смесен, двусмислен и критичен тон. Към известна част от публикациите, тон на изказа на статиите е неприложим.
      Логично е неутралният тон да е преобладаващ, тъй като е свързан с констатации, отразяващи пресконференции на МВР, становища на треньори и спортни деятели. В него влизат текущи класирания, както и прогнози на бъдещи събития.
      Много критичният тон не е на водещо място поради множество текущи новини, които определят основната част от вестника.
      Към „Тон на изказа на статията” обработените резултати с ранжиране на данните по 7-те показателя: 75% са граничещи с морализаторски тон, свързани са с резултати от класирания, смяна състезатели и аналогични новини; клони към критикуващ; преобладаващ е с чувство за хумор; с минимален брои преобладават песимистичните публикации; преобладава безпристрастния тон; водещ брой от статиите са със сериозен тон на изказа; По седми показател е интересно („изградена върху факти, теоретични, уморителна”), че разпределението е с минимален брои теоретичните статии и с почти равен брои позовавания върху фактите. Те са почти равни на статиите с умозрителен тон на изказа.
      По степен на персонализация на първо място с минимална разлика статиите са персонализирани 55,3% и съответно институционализирана 44,7%.
      По брой на позоваванията 50% са с едно, на второ място с 44,7% са без никакви позовавания. Резултатите са логични, тъй като голяма част от статиите отразяват текущи спортни събития от вътрешния и международен спортен календар, акцента е върху самата игра и класиранията. В преобладаващата част от позоваванията са свързани с интервюта на отделни играчи, треньори и други източници.
      По признак морални измерения няма констатирана разлика.
      На първо място, липсва призив за действие. На второ място е „активно противопоставяне на промяната”, което с равен брой отразена статии с „друго”.
      Интересна за изследването беше обстановката преди, по време и след спортното събитие, както и широките дискусии във връзка с закона за дребно хулиганство, закона за противообществени прояви, както и предстоящите промени в организиране реда за охрана на спортни мероприятия, координацията между органите на реда и агитките.

      ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
      Насилието превръща хората в обекти и средства, то унижава и поражда всички форми на дехуманизация, за да стигне до отчуждение и неизбежно самоунищожение. Насилието по форма на изразяване е най-примитивната агресия. Върху произхода на явлението агресия влияят различни фактори, като наследствеността, генетичното, психологическото и културно влияние.
      Насилието е една от най-разпространените форми на нарушаване на човешките права, която пряко или косвено, оказва въздействие на всички.
      Две конвенции на Съвета на Европа търсят пътища да се борят против използването на вещества, които повишават резултатите в спорта, и да се предотвратят проявите на насилие от страна на зрителите, често свързани с големи спортни събития [4].
      Конвенцията против зрителското насилие е проектирана след трагедията на футболния стадион в Хейзъл, Белгия. Тя съдържа редица мерки, които разпределят отговорностите на полицията, разпоредителите, мениджърите на стадионите и др. Днес се придава особено значение на отговорността на феновете и на техните клубове [6].
      Богатите възможности за придвижване в модерното общество, предполагат и позволяват интензивно разместване на различни човешки групи, както и наслагване на различни стилове и ценностни ориентации. Ново значение придобива съблюдаването на правото на Другия, толерантността, проявата на общи обединителни елементи. В съвременните мобилни общества картината на фиксирани пространства изчезва.
      Присъствието на много възможности, предполага, че могат да бъдат взети много решения. Разбирането на Другия изисква вникване във функционирането на неговата култура отвътре, което би направило комуникацията възможна, като отстранява недоразуменията и намалява значението на предразсъдъците.

---

Литература:

1. Бунджулов, А. Хетеротопии. С., Критика и хуманизъм. 1995, с. 137.
2. Ласуел, Х. „Структура и функция на комуникацията в обществото”. В: Бобчев, Р. (съст.). Комуникацията. С., ФЖМК. 1992, с. 9-21.
3. Матеева, С. „Изследване на комуникациите и общественото мнение”. Благоевград, 2002, с. 202.
4. Форум на високо ниво срещу насилието в спорта. ЕФА и Европейският съюз. 29.11.2007.
5. Diekmann, A. Empirische Sozialforschung. Grundlagen, Methoden, Anwendungen.(4.durchgel. Ausg.). Reinbeck: Rohwolt. 1998. s. 483.
6. UNESCO. A Multidisciplinary Study of the Origins and Forms of Violence Sport Activities. Paris, 1987.

ПРИЛОЖЕНИЕ - отвори в PDF формат