Веселина Славова

философска критика

Литературен клуб | философия | страницата на авторката

 

 

Фигурата на Авраам в творчеството на Е. Левинас

 

 

Веселина Славова

 

 

      Интерпретацията, която Левинас предлага на библейската фигура на Авраам изразява неговите религиозни и философски възгледи. Умишлено не използваме термина религиозно-философски, а говорим за религиозни и философски възгледи, защото самият Левинас настоява за разграничаването на двете сфери една от друга и не допуска да бъде определян като религиозен философ. Религията е втъкана в светогледа на философа, тя е източника, от който черпи идеи, но тя заема равностойно място с философията. Симбиозата между двете стои в основата на самобитността на концепцията на Левинас за първенството на етиката пред онтолотията и за доминацията на Другия пред аза.
      В съчинението си „Трудната свобода”1, той изследва основните идеи, заложени в юдаизма, позовавайки се на Библията, Талмуда, както и на прочита им от именити изследователи като Франц Розенцвайг2, Леон Брюнсвик3. Левинас се спира на онези теми от еврейската традиция, които според него дават нов път за философията, различен от този, който е изминала тя под знака на християнството, път който води до идеята за Другия, а от там и към идеята за себе си.
      В този смисъл фигурата на Авраам представлява аргумент в полза на една етика на отговорността, която е несъвместима с идеята за личната свобода. Посредством нейната интерпретация, Левинас отправя критика срещу философията на субективизма, заложена в основите на гръцкото мислене и ръзгърната в съвременните философски учения.

 

 

      а. Одисей и Авраам

 

      Тази опозиция е символ на опозицията между гръцкото мислене, оставило белега си върху нашата култура и еврейското световъзприемане, между европейската философия и юдаизма, между логоса и вярата в отговорността към Другия. Образът на Одисей за Левинас се явява като обобщение на идеята за субекта като активен, борбен, властващ над другите, агресивен, самотен4. Докато Авраам е пасивния, поставящия се на мястото на Другия, способния да отговаря пред и за другите, бащата5.
      Според митологията Одисей е герой. Героизмът му се състои в това, че оцелява при едно пътешествие, целта на което е завръщането у дома, при своето, познатото. Темата за дома за Левинас се свързва с първичната субективност, проявяваща се като егоизъм. Завръщането у дома е завръщане при себе си, при корените си, при основанията си. Субектът, интерпретиран от европейската философия, не може да съществува без основание. Тук то се проявява като локализация, като място. Митът за Одисей е онагледяване на идеята за идентичността като наратив, удържан от константността на основанието. С връщането си Одисей затваря кръга на същото. Пътят му завършва там, където е започнал. Началото и краят се припокриват. Това е стремежът към постигане на цялост, на завършеност в тъждеството. Субектът удържа себе си от самия себе си.
      Авраам напротив, върви към непознатото, той загърбва корените си, знае че няма да се върне. Юдаизмът не е религия на топоса. Движението на Авраам е обвързано с идеята за отвъдността на битието, която Левинас развива основно в „Другояче от битието, или отвъд същността”. Неговият път е пътя на чужденеца6. Насочването към непознатото не може да се определи като героизъм, а като примирение, пасивност спрямо отговорността за другите. Субективността отстъпва пред другостта, поставя се под въпрос, субституира се.

 

 

      б. Авраам на Киркегор срещу Авраам на Левинас (критиката на субективизма)

 

      В „Собствени имена”7 , в статията си „Екзистенция и етика”, Левинас отправя своята критика към тълкуването, което Киркегор прави на Авраам. Нека си припомним, че според Киркегор в човешкото съществуване има три стадия: естетически, етически и религиозен. Религиозният е най-висшият от трите, той е постигането на пълното духовно съзряване, което субектът може да постигне, жертвайки не самия себе си, а нещо повече от себе си – дългоочаквания син.
      Първото несъгласие на Левинас с Киркегор е поставянето на етиката на второ място след религията. Датският философ описва „срещането на Бог от субекивност, която се въздига до религиозното равнище, Бог над етичния ред” (Левинас 1997б: 87). За Левинас етика и религия са тъждествени. Подчиненото положение на етиката идва от нагласата на европейската мисъл да поставя субекта в основата на съществуването. От това следва разгръщането на една егоцентрична позиция. Ако в етическия стадий, Киркегор вижда отношението Аз-Друг, то в религиозния стадий става дума за отношението Аз-Бог. За Левинас е невъзможно отделянето на идеята за Другия, от тази за Бога. Зад Другия стои Бог, той е следа на „тоевостта” (illeite)8.
      Идеята на тази притча не е да се покаже субективното израстване като сливане с висшите религиозни ценности, жертвоготовността като най-висш жест на отдаденост на Бог, съвпадение на субекта с волята на абсолюта. Пропускът на Киркегор според Левинас се състои в това, че не обръща внимание на онази част от притчата, в която Авраам разговаря с Бог, защитавайки живеещите в Содом и Гомор праведни. Идеята за отговорността, е идеята за конституирането на субекта като поставил другия над себе си. Тази идея Левинас противопоставя на Киркегоровото тълкуване на библейския текст за жертвоприношението, което трябва да извърши Авраам. Силата на човека се състои в това, че воден от отговорността си към ближните може да дръзне да се изправи срещу онзи, от когото е произлязъл. Важното в тази притча е не толкова жертвоготовността и преклонението пред Божията воля, колкото собствената позиция и мъжеството да я отстояваш. Конституирането на субективността се състои именно в това да се поставиш на мястото на Другия.
      Критиката на Левинас е насочена основно срещу усърдието, с което Киркегор развива и защитава идеята за субективността като неповторимост. Неповторимост, граничеща с показност и страх да не бъде асимилирана от универсалното. Всичко се съсредоточава в усилието да бъде съхранена субективността, това съхранение се насочва към грижата за собственото съществуване и страха от собствената смърт. Етиката според датския философ се родее с общото, универсалното, тя заплашва да асимилира индивидуалното. Субективността не се подчинява на общоприети принципи и правила. Азът изминава самотно своя път на духовно съзряване. „...Тъкмо там в етичното, съществува призив към уникалността на субекта и осмисляне на живота въпреки смъртта” (Левинас 1997б: 91).
      Левинас не е съгласен с разбирането на етиката от Киркегор. Тя не е междинен стадий между естетическото отношение към живота във фрагменти и стремежа към абсолюта като крайна цел на човешкото съществуване. Етиката е смисъла на съществуването. Тя не е наука, тя е отношение, основаващо се на отговорността, отношение с Другия, което Левинас нарича религия.

 

 

 

 

 

---

 

 

Бележки:

 

1 За първи път части от книгата са публикувани през 1952 в сп. „Evidences”, № 27, в отделно издание се появява през 1963 г. [горе]
2 Франц Розенцвайг е немски философ, от еврейски произход, близък с Мартин Бубер. Известен е с нетрадиционния си подход към юдаизма, като е допускал диалог между религиите. [горе]
3 Леон Брюнсвик е френски философ от еврейски произход, професор в Сорбоната, член на Академията на хуманитарните науки, главен редактор на „Журнал по метафизика и етика”. [горе]
4 Одисей се слави със своята хитрост и отмъстителност. След завръщането си в Итака той убива съперниците си, които са се опитвали да му отнемат Пенелопа. [горе]
5 Първоначалното му име Аврам означава баща, а името, което Бог му дава е Авраам, което означава баща на народите. [горе]
6 Много често Левинас назовава другия като чужденеца, вдовицата и сирака. [горе]
7 „Собствени имена” е публикувана през 1976 г. и представлява съвкупност от статии, посветени на хора като Киркегор, Бубер, Пруст, Селан, Дерида. [горе]
8 Съществителното „тоевост” (на фр. illeite), Левинас образува от местоимението „той” (il), визирайки идеята за божествеността в смисъла на първотворчеството и първоавторството. [горе]

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА

 

 

Киркегор, С. 1991. Избрани произведения, т.1 и т.2. София: Народна култура
Левинас, Е.1997 а. Хуманизъм към другия човек. София: СОНМ.
Левинас, Е.1997 б. Собствени имена. София: СОНМ.
Левинас, Е. 2000. Тоталност и безкрайност. София: УИ „Св. Климент Охридски”.
Левинас, Е. 2002. Другояче от битието или отвъд същността. София: СОНМ.
Левинас, Э. 2004. Трудная свобода // Избранное: Трудная свобода. Москва: „Российская политическая энциклопедия”.

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. октомври 2013 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]