Предлагаме на вниманието на нашия читател част от предстощящото издание на труда под същото заглавие на Слав Кожухаров (1937–1981) – име, озарило българската музикална култура през втората половина на ХХ век. Изследовател, критик, преводач, редактор, достоен продължител на онези представители на българската музикология от началото на ХХ столетие, които разтварят широко прозореца към европейската мисловна традиция в музиката, Слав Кожухаров стои в маргиналиите на нормативната идеологическа рамка на своята съвременност. В нормалния свят могъщи умове и оригинални мислители като него присъстват действено в съответните институции – университети, висши училища или академии, и в колегиален диалог отстояват позиции и научни гледища, проверяват ги в учебните аудитории. Самоценнен и ярко светещ, Слав е твръде непригоден и неугоден на властовия режим. Непривлечен към нито една от действащите институции, недопуснат да се доближи до студенти или аспиранти, той самият се превръща в институция – учебна, научноизследователска, издателска. Близостта с него обучава, образова, информира, разкрива неподозирани пространства, подтиква към мисловни нагласи и автентични разсъждения, невъзможни в условията на официалната академична йерархия. Всеки, който е имал възможността да общува и работи със Слав Кожуаров, помни това.
         Слав Кожухаров завършва Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория през 1962 г., а след това специализира композиция при проф. Веселин Стоянов. Започва да сътрудничи на периодичния печат с информации, отзиви и рецензии. През 1962 г. е назначен на административно-организационна служба в Съюза на музикалните дейци – и това е единственият служебен пост, който заема в живота си. Много скоро обаче – напълно извън длъжностната си характеристика на „музикалноорганизационен работник“ и отвъд нейните изисквания, Слав Кожухаров основава издание на музикантите със скромния статут „информационен бюлетин“. Изданието няма официален характер – не се разпространява в търговската мрежа, а е безплатно за членовете на съюза. Печата се по много стария, най-евтин и непрегледен начин – на циклостил. То обаче бързо се превръща в малка научна работилница с две поредици: библиотека „В помощ на музиканта“ и периодично издание „Музикални хоризонти“. Слав Кожухаров е инициатор, научен редактор, стилов редактор, когато се налага дори коректор на издаваните книжки.
         Фигура от този формат обаче е немислима в условията на режима тогава. През 1975 г. той внезапно е уволнен от „Музикални хоризонти“. Все пак продължава да сътрудничи с авторски текстове, преводи и съставителства. Въпреки свръхинтензивния си интелектуален труд печели оскъдно и едва се изхранва. През 1981 г. е подета инициативата за възобновяването на излизащия в началото на ХХ век вестник „Музикален живот“. Предвижда се изданието да бъде съвместно на Съюза на българските композитори и Съюза на музикалните дейци в България. По предварителни планове главен редактор трябва да е диригентът Илия Темков. Той започва да сондира мнения и да набелязва учредителните задачи. Обръща се за съдействие към опитния Слав Кожухаров. Окрилен от възможността отново да работи институционално, Слав съчинява концепцията на вестника, поръчва и редактира първите материали. Когато обаче са обявени официалните назначения, той е „отрязан“. Никой не се сеща дори да заплати дотогавашния му труд. Умира скоро след това.
         За малкото години, в които живее, Слав Кожухаров пише десетки статии и студии в широките граници от културологичната до музикалноинтерпретаторската проблематика, от теоретичните до естетическите и социологическите изследвания. Превежда стотици материали – от информации за европейския музикален живот до философски и теоретични текстове, както и автентични изказвания или научни работи на големите композитори на ХХ век. Той е първият преводач на български на философа музиколог Адорно, на Шьонберг и Стравински, на Далхауз, Егебрехт, Булез, Цимерман и още много, много други.
         „Въведение в теорията на музикалните системи“ Слав Кожухаров пише в края на 60-те години. Публикуваният откъс представя музиката на ХХ век от гледна точка на наложилите се в нея принципи на тонова организация, които са в основата на музиката и до днес. За музиколога и музиканта изобщо този текст попълва рехавото пространство на теоретичната литературата на български език в областта на модерната музика. С пълното съзнание за специализирания му характер, смятаме, че той дава шанс да разшири хоризонта и познанието на всеки, който проявява интерес. А и предава нещо от аурата на този наистина елитен интелектуалец.