В шумните кръчми точно в косата й
отекват звънтежи на чаши и бутилки
тя прибира кичурите си в диадема
и стопанисва пиянството добре
толкова много дим за да бъде родена
толкова малко въздух за да спре
всички разговори лишени от гара
при нея се спират и стават на пепел
до летните веранди и зимните кюшета
на всички шумни кафета има място за нея
тя ще постави точната покривка на точната маса
за да може погледа ти да се спре
когато в главата ти пътуват влакове без гара
и мостовете са бутнати в реката
ръката й е бяла и трепери
докосва колкото се може повече пространство
за да изпълва
за да поглъща
за да бъде точката която спира