Мърканията на среднощните котки
задвижват електроцентралата
на любовта ми. Отварят каналите
по крайните квартали на погледа ми.

Хриптежите на кучетата по покривите
свалят градския смог под звездите
на косата ти. Опушват премигванията
по късните апартаменти на умората ти.

Това лято в бетонните градини между панелните блокове
е пълно с лястовици и на стените пише „СМЪРТ”.

Съсканията на враните по тролейните жици
покълват страх в найлоновите ни торбички
на съществуване. Създават противоречия
по контейнерите препълнени с консерви.

Ухапванията на комарите в потните чаршафи
изискват близост с останалите самотници
изоставени. Подскачащи в сомнамбулен
пристъп в скърцащите продънени легла.

Това лято алергиите се носят безметежно от нос в нос
и устните трудно изричат това, което пише по стените.