Имаш дом и поглед,
врата, която да заключваш.
Сигурност за вещите, грижа за прахта.
Можеш да излизаш и да влизаш,
оставяйки завивките да помнят сън.
В тебеширени кръгове да се ограждаш,
по стълби да се спускаш и да падаш.
Огледала, които да променяш.
Имаш целия шум.

Не е трудно да се досетиш,
ти си новият конквистадор.
Устните ти са влажни.
Жаждата за нова земя е неутолима.

И все пак:
невъзможният ти живот
е възможен за някой друг.

---

^* Стихотворението е публикувано в новата
поетична книга на Радослав Чичев
„Сърцето на ловеца е лисица“ (Изд. „Сонм“, 2013)!