толкова е крехко
като облак който не иска да се разпръсне
колкото да лекуваш паднал портокал
да обгърнеш обвивката на приятел
нетрайните ръце на моята плахост

изядените фъстъци и шлюпките след вечеря
храна за коледни духове

една цивилизация чука по клепачите ми
и знам че трябва да превърна
крилете на ангелите
в ръце на боксьор

какво ще си пожелаеш когато падне луната?

върни се | съдържание | продължи