III

Илко Димитров

О, Майко,
ти нямаш лице,
не те познавам,
ти си дим,
с който покриваш четирите посоки,
Майко,
ти не съществуваш,
стоиш незрима като лятна светлина,
не си огън,
а нажежаваш въздуха.

Непознатата,
която никой не е докосвал.

върни се | продължи