Седем

Илко Димитров

Планината започва от ръката ми и продължава
с внезапна лекота
и необмислени изкачвания към небето.
                                През нощта
тя е тишината между песните на две птици
в неравния контур на тъмнината.
С всяка нова звезда контурът се насища,
добива нови съдържания
и птиците замлъкват.
В най-малкия час
нощта изцяло покрива планината
и аз оставам смачкан под настъпващата тежест
на звезди, мълчащи птици и свити
върху изворите камъни.
                                През деня
планината и небето предпазливо се раздалечават
до часа на пладнето, когато
отчетливо пребивават в себе си само, сякаш
не са били никога в една тишина.

върни се | продължи