Две

Илко Димитров

Все по-ускорено, все по-бързо,
ще изхвърчат във въздуха
от биене камбаните,
но аз не се помествам,
още малко трябваше, миг още,
една идея по-модерато
и, чувствах го с корема си,
щях да отлепя, да изсвистя
нанякъде в небето като фойерверк
за радост на децата
и на дебелите и тлъсти плъхове.

върни се | продължи