Десет

Илко Димитров

Светлината на дворната лампа е направила шатра
и от света остава онова, което
случайно е попаднало под нея -
стволът на дървото, каменните плочи и тялото ми.
Нощното небе изчезва внезапно от погледа ми
със запалване на светлината и остава в мен
като предчувствие, докато Аз-ът-светлина изгасне
и то се появи отново със звездите и планетите
между които някъде са
каменните плочи, тялото и стволът.

Малката шатра, която скрива небето.

върни се | продължи