Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

ТИ ИДЕШ КЪМ МЕН и поставяш
своята светла ръка пред очите ми.
Като във висша игра спира небесното време.
Така се ражда звезда. За миг осветени,
открити в нощта, разпознати накрая
сред толкова чужди души и тела -
не може сега между нас
сън на птица дори да премине.
Така се ражда звезда
и вече небето не може без нея.
Но не сме богове, а ангели ослепени.
Предаваме тайнството, познавайки само чертите му,
като послание стискаме в шепи
                                               вселенската пръст
за да срещнем Строителя.
Как да останем в онази висша игра?

 

     Момичето ми,
виж, така леко стои тъмнозеления храст
сред пшеницата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]