***

Илко Димитров

ТИ ИДЕШ КЪМ МЕН и поставяш
своята светла ръка пред очите ми.
Като във висша игра спира небесното време.
Така се ражда звезда. За миг осветени,
открити в нощта, разпознати накрая
сред толкова чужди души и тела -
не може сега между нас
сън на птица дори да премине.
Така се ражда звезда
и вече небето не може без нея.
Но не сме богове, а ангели ослепени.
Предаваме тайнството, познавайки само чертите му,
като послание стискаме в шепи
                                               вселенската пръст
за да срещнем Строителя.
Как да останем в онази висша игра?

     Момичето ми,
виж, така леко стои тъмнозеления храст
сред пшеницата.

върни се | продължи