***

Илко Димитров

ТЕЛАТА НИ СА ПЪЛНИ СЪС ЛЮБОВ като жита
                                                                           узрели.
По тях - обратен водопад - от слетите ни пръсти
към общия ни дъх безумна нежност пада,
от нея цели сме обляни. Докосна ли те,
аз преставам да сънувам. Разтварям, сякаш, всичките
                                                                                             врати
и в мене влиза вечността. Остави ме да те галя.
Какво е съществуването?
Зная и онова последно безразличие.
Обич моя.

върни се | продължи