Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

ТЕЛАТА НИ СА ПЪЛНИ СЪС ЛЮБОВ като жита
                                                                           узрели.
По тях - обратен водопад - от слетите ни пръсти
към общия ни дъх безумна нежност пада,
от нея цели сме обляни. Докосна ли те,
аз преставам да сънувам. Разтварям, сякаш, всичките
                                                                                             врати
и в мене влиза вечността. Остави ме да те галя.
Какво е съществуването?
Зная и онова последно безразличие.
Обич моя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]