Венцеслав Константинов

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

 

ТРУДНАТА РАЗДЯЛА*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg Повестта на Петер Вайс „Раздяла с родителите“ проследява един продължителен процес на самонаблюдение и себепознание. Интимният дневник се примесва със социалния анализ, белетристичната изповед с историческия документ. Творбата е някакъв хибриден вид, в който се дава простор на потока на съзнанието, на спомените и най-вече на себеоценките.      

 

         Основно действащо лице е майката на писателя, която чрез безмерната власт на своето отсъствие присъства по-ярко от живите хора. Всичко разказано тук е мъчителна равносметка на пропуснатото, на тягостните и празни години, в които отношенията с родителите са се люшкали между бунт и подчинение, между протест и примирение. Петер Вайс рисува образи и характери на заобикалящите го, възобновява отдавна сънувани сънища и измечтани мечти, припомня си пейзажи и гледки, разположението на мебелите в къщата, магията на вещите, която като дете е изпитвал върху себе си. Книгата подсказва за мемоарите на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“, само че Вайс се стреми да възкреси не изтеклото време, а да намери изгубената истина за това време.      

 

         Притесненията на детството стават особено силни през пубертета, когато хлапакът за първи път усеща своя пол. Училищните взаимоотношения с другарите напомнят романа на Роберт Музил „Лутанията на възпитаника Тьорлес“. Но епохата е друга - в Германия е започнало възшествието на националсоциализма. Този политически период съвпада с първите интереси на юношата към литературата и изкуството. Той чете безразборно всякакви книги, но най-вече такива, които са му забранени от родителите.      

 

         Писателят обрисува първото си еротично преживяване с момиче - със сестра си Маргит. Описанието не предизвиква чувство за безнравственост, а внушава усещането за обърканост и напираща чувственост у едно неопитно и потиснато от образа на майка си момче. А това момче е изцяло отдадено на изкуството - рисува, пише, занимава се с музика. По площадите звучат речите на Хитлер и юношата узнава, по-скоро осъзнава, че баща му е евреин и от това ще последват неочаквани промени в живота на семейството.      

 

         Така се стига до дните, когато момчето трябва да започне работа. Еднообразието на всекидневието засилва неговата самота - това е вече времето на емиграцията на семейството в Англия, време на първите задълбочени приятелства, които майката не одобрява, а нейната непримиримост води до нови и нови конфликти. Момчето се усеща като мебел в семейното жилище, която всеки почиства от натрупващата се по нея мръсотия, но никой не си задава въпроса откъде иде тя.      

 

         Постепенно хлапакът става младеж, най-после намира пътя си на художник и става студент в Пражката художествена академия, където добива друга увереност и чувството за житейски смисъл. Първото удовлетворително общуване с жена сякаш донася и дългоочакваното освобождаване от комплексите и задръжките. Така, сред неспокойство, възземане, изпадане в нови състояния на слабост и малодушие, Петер Вайс най-после успява да се раздели с родителите си.      

 

         Или с няколко критически думи: „Тази книга разказва за очарованието и бездните на детството, за болезнения процес на възмъжаването, за неминуемото откъсване от другите. Това е протокол на едно себеосвобождение.“

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“
, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 29. август 2013 г.
Публикация в кн. „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]