Кост ме завъртя.
Кост и в гърлото заседна.
Тяло ме изправя
да погледна
във окото
гладния.

Че потребно му е.

Та омразата да трепне
мокра.
Та и завистта да падне
в локвата отпреде му.
Та кръвта му
да побратими сълзите
в стъпките ни.

В гърлото костта е
да ме заболи от залък
с гладния...