Вода опасва сушата, щрихована в зелено.
Щрихи или пък рифове бележат ръбове,
покрити с водорасли остри скални зъбери,
където водораслите се люшкат между синьо и зелено.
Или пък сушата наведена повдига океана
и невъзмугима се загръща във водата?
Под пясъчната бронзова позлата
дали пък сушата не направлява тайно океана?
Силуетът на Нюфаундленд е плосък и студен.
Лабрадор е жълт там, където замечтани ескимоси
са му втрили мас. Под стъклото можем да погалим
прелестните заливи в очакване да разцъфтят
или да направим аквариум за неуловими рибки.
Имената на крайбрежни селища преливат в океана,
други прекосяват близките планински вериги
- тук печатарят е бил така въодушевен
както някой, който е щастлив без повод.
Полуострови прокарват пръсти по водата
като жени, които си избират плат за рокля.
Водата на хартия е по-спокойна от земята;
морето дава своя образ на земята, като я вълнува:
и норвежкият заек се хвърлил на юг да плува -
моретата проучват профилите на земята.
По своя воля ли държавите избират цветове?
- Според териториалните води и местни нрави.
Релефът няма фаворити; посоките са равни.
По-нежни от историческите са географските цветове.
върни се | съдържание | продължи
|