Той спи на върха на мачта.
                                                               Бънян^*

Той спи на върха на мачта
с плътно затворени очи.
Платната под него се стелят
като спален чаршаф,
срещу нощния вятър той лежи гологлав.

Заспал го пренесоха там,
сгушен на златно кълбо
върху мачтата;
или в утробата на златна птица
той влезе самичък.

„Стоя върху мраморни стълбове -
каза облакът. - Непоклатим съм.
Виждаш ли стълбовете ми насред морето?“
Уверен в личното си мнение,
той се взира във водните стълбове на своето
отражение.

Една чайка с крила под крилата на облака
отбеляза, че въздухът
е „като мрамор“. Той каза: „Там горе
аз се извисявам в лазура,
крилата от мрамор са разперени на моята кула.“

Но той спи на върха на своята мачта,
стиснал плътно очи.
Чайката влезе в съня му
и го чу да бълнува: „Не трябва да падам.
Обсипаното със звезди море желае само едно.
То е твърдо като диамант; и смъртоносно“.

----

^* Джон Бънян (1628-1688). Английски религиозен писател,
автор на алегоричния роман „Пътешественикът“ (бел. прев.)

върни се | съдържание | продължи