Това, което сянката на устните ми не казва,
се умисля около плътността им.
Съкровеност,
стихотворение,
пророчество на началото,
периферии или врати на хоризонт.
Когато ще сънувам,
вятърът обитава гробовете,
ерозира къщата на всички възрасти.
Паметта, навикнала на угарта си,
очаква зората на светлината,
за да помъти очите,
времето на светулката, която да изпише
смъртните ти погледи.
На хълма на глината, която ми връзва краката,
не разпознавам леглото на трупа и шипа,
дирята, накланянето й сред папратите,
следата, която описва
страха на годините.
Не разпознавам
думата, която расте по бреговете им,
гласът, надживяващ в желанието.
Когато ще сънувам
и Лазар си изтръсква копривите.
Из Лазар си изтръсква копривите (2005)
върни се | съдържание | продължи
|