but who is that on the other side of you?^**

Тогава бе светът. Изглеждаше огромен.
В самия край на лятото, тъй сладостно
беше открилото се време, неотменна светлината.

Между боровата гора и реката бяха градинките:
откъслеците, сяти с царевица и с бакла,
блестяха струпани под златото на юни.

Да изобретяваш всеки ден нещата, да попиваш
слънцето, да търсиш имената на щуреца, пясъка,
на дъхавия копър и на рака, кварца.

И връщането: вечерта ни отдаваше на съня
по селски пътища от прах и стрита шлака,
покорни на прииждащите гласове на преумората.

Но аз те чувствах. Ти вървеше с мене,
ангел на скуката, братко, хвърлящ сянката си
върху къпините, твоята отвратителна сянка.

--

Бележки:

^* Към скуката (фр.)
^** Но кой е онзи от другата ти страна? (англ.)

върни се | съдържание | продължи