Шест години, словото ти в мене продължава
да тълкува гласовете на света в обсада.
Строг баща, за покрив бурята ми даде,
за зид кишата и глуш за бащиния ми остави.

Шест години, късния си епитаф да ти направя,
бавно изковаван сред дълбоката досада.
Виеше нерадия си полет над запуснати ливади,
ястреб от тъма и часовой забравен.

Участта на вълка единак ми завещаваш,
крайно безпокойство, горестта безпътна,
тръпната увереност, че сам ненужен ставам.

Нека в пепелната глуш не ми липсва жарта ти.
Нека ме преследват хрътки, че трофеите ти защитавам.
Нека ме слети смъртта, опазвайки дома ти.

върни се | съдържание | продължи