Мъртвило в мрака.
После - безплътен и син
порой от зъбери и разстояния.

Лъвице Божия,
едно сме - с теб, ос
на колене и пети! - Браздата

се цепи и ниже, сестра
на кафявата шия,
чиято дъга не успявам да сграбча,

негрооки
шипки хвърлят тъмни
куки -

глътки сладкочерна кръв,
сенки.
Нещо друго

ме тегли през въздуха -
бедрата, косите,
люспи хвърчат от петите ми.

Беля се - бяла и гола
кралица на коня -
мъртви нокти и пранги.

А сега
се разпенвам в жито, в морски проблясъци.
Детските крясъци

глъхнат в стената.
А аз
съм стрелата,

капката, дето
самоубийствено влита
право

в червеното око - котелът на утрото.

---

¹ Силвия Плат е имала кон на име Ариел и е обичала
да препуска с него - това е и прекият повод за написването на стихотворението.
Всички останали смисли и асоциации са, разбира се, също валидни. - бел. прев.

върни се | съдържание | продължи