Мълчиш, Тиберий, когато
десет лъва помитат със опашки
пътищата към площада.
Мълчиш,
когато само единакът
драска с нокти в лъскавата мантия,
неук да пусне кръв
в повдигането на гърдите ти преди да проговориш -
развяха гриви
единадесет лъвици -
всяка теб ще избере
и всяка ще е Агрипина;
ала не свърши времето,
не се продаде
и днес мълчиш –
лъвиците ги няма
и онзи нокът,
дето не раздра гърдите…
площадът е съсухрен от лъжи,
предателства и изневери – Рим.
Мълчи, Тиберий!
Сега е късно да покълне хлябът
и да нахрани векове с хартия.
След толкова земя,
не ни остана буца пръст
за да засеем зърно!