Албена Стамболова

"Това е както става", роман

Литературен клуб | нова българска литература | съдържание

 

14. Борис

 

 

 

         Една вечер Маргарита се спъна в огромни куфари, спотаени в тъмния коридор. Веднага разбра какво става, разбра какво се случва на Борис, след като се беше случило на баща й, а после и на Валентин.
         Беше дошло времето му да си върви. Срещу това не можеше нищо да се направи. Мария беше решила.
         Маргарита смътно чувстваше, че тя единствена може да опита нещо с майка си. Но не знаеше как.
         Борис го нямаше в къщата. Куфарите бяха там, но него го нямаше. Майка й също я нямаше. Маргарита реши да отвори куфарите. Започна с единия от двата.
         Закопчалките бяха прекрасни, щракащи и студени. Когато повдигна капака и го бутна назад, той се облегна на стената и задръсти целия коридор. В куфара нямаше дрехи - само книги, папки, дискети и разни машинки с неизвесто предназначение. Малки и лъскави, много й харесха. Не знаеше какво се прави в такива случаи, разглежда се. Какво друго? Маргарита натисна едно копче и чу глас. Гласът на Борис, който разказваше неразбираеми неща. Маргарита се залуша и прослуша целия запис. Борис почти не говореше, а тук, в тъмния коридор, гласът му водеше някакво независимо съществуване, отделен от него. Гласът на Борис и Борис не бяха заедно. На Маргарита това се стори съвсем естествено. Откри в една кутия много касети и започна да ги пуска една след друга. Когато й стана студено, влезе в куфара, където твърдите предмети й направиха място. Легна си уютно, а гласът от малката машинка продължи да й разказва приказки. Борис умееше да разказва.Това Маргарита веднага го разбра. Това беше друг Борис, когото никой не беше чувал и когото никой не познаваше.Това бяха приказки за никого, може би за никого и за Маргарита. Какво правеше Борис с тях тя не се питаше. Гласът му я водеше в приключението и тя се вълнуваше, защото ставаше все по-напрегнато и важно, все по-интересно, докато заспа малко преди, както й се стори, някакво начало. Капакът на куфара грижливо и внимателно, за да не я събуди, се затвори над нея, а вътре в тъмното, гласът на Борис продължи да разказва.

 

 

 

следваща глава

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!