Господин В., адвокатът, чу как вратата на колата се захлопна тихичко и тежко зад гърба му. Шофьорът му щеше да го чака колкото трябва. Преди да влезе в кооперацията го видя да си запалва цигара. Дъщерята на съпругата му живееше на третия етаж в едно безкрайно жилище, което приличаше на картинна галерия. С големия си котарак.
         Позвъни два пъти и чу приятното напевно гласче на звънеца да оглася безкрайни празни пространства. Фани му отвори и безмълвно го поведе към хола, където върху една конзола в чайник се запарваше чай. Защо винаги трябва да пия чай, помисли си господинът, но както винаги с удоволствие щеше да го направи. Фани постави подноса върху масата за вечеря и двамата се настаниха около препечен хляб с масло, бурканчета с конфитюр и канички с кой знае какво - навярно мляко или сметана.
         Господин В. носеше на Фани плик с пари, но преди да й го предаде трябваше да поговорят. За това къде зимуват раците. Или за белите мечета в зоологическата градина. Или за галерията на Фани, или за котарака й Павоне.
         Фани имаше вид на диво зверче от северен сребрист тип със скъпоценна кожа. Всеки път когато се срещаше с нея, господинът минаваше през две фази: първо на смут от великолепния й расов вид и второ, пак на смут, от опростените отношения с нея. Самата й къща приличаше на покоите на Снежната царица - ледена, бяла и празна, едва ли не с огледални подове. Кой лъскаше тук? Май нямаше нужда, като се има предвид, че можеше да видиш дъха си през зимата.
         Господин В. се замисли за това дали в леглото й има пухена завивка, подобна на пряспа сняг, или пък дали не си ляга в официален тоалет като Спящата красавица.
         Дойде моментът да й покаже документите за продажба на две картини и на някаква пластика в неопределим стил. Фани сложи подписи, където трябва, и пликът премина от него в нея. Не последваха никакви въпроси за майка й, което винаги поставяше господина mal a l'aise·.^* Но той беше професионалист, а го чакаха и други срещи. Фани също беше професионалист и умееше да постига каквото иска. В случая нямаше за какво да губят повече време. Господин В. все пак предаде поканата на съпругата си за уикенда. Фани не отговори и го поведе към изхода. Какво ли би било ако внезапно се обърне и втренчи в него рисовите си очи. Край. Докато слизаше по стълбището по крайниците му се разливаше малодушният екстаз на фантазма. Толкова по-силен и пълноценен от действителността, където всеки изпълнява своята роля, а не и двете.

---

^* В неудобно положение (фр).

следваща глава