Бабичката и дядото седяха в кухнята около огъня и бебето, когато при тях влезе Борис. Той кимна в неопределена посока и тръгна към бебето.
         Дядото стана и застана на пътя му. Борис го помете с такава сила, че дядото се намери на земята.
         Мария, опита се да му каже бабичката, но Борис вече вдигаше детето и го притискаше към гърдите си. То сгуши главичка във врата му и остана така. Борис също замръзна на мястото си. Извисяваше се като колос в къщата на миниатюрните си родители, които го гледаха с ужас, сякаш беше дошъл да ги накаже.
         От години не си говореха; не си проговориха и сега. По някое време Борис седна по турски пред огнището, все още с бебето в прегръдките си. Бабичката постави шише с биберон до него и се оттегли някъде. Къщата проскърца нейде из ъглите, после всичко утихна. Чуваше се само как вятърът свири в тополите, с онзи монотонен прибой, който прилича на море. Но бабата и дядото никога не бяха виждали море, затова въобще не го чуваха.
         Дядото се изправи и застана прав до Борис. Не можеше да застане пред него, защото пред него беше огънят. Главата му едва надвишаваше тази на седналия му син. Сложи ръка на рамото му.
         Борис потрепера с цялото си тяло. И продължи безмълвно да се тресе, докато дядото не коленичи и не обгърна, доколкото можеше, раменете му с ръце.
         Борис ридаеше за първи път в живота си. Дори не знаеше какво му се случва. Целият свят се разтърсваше и отърсваше от някакъв сън, непонятен и безпаметен. Борис се видя да слага бебето на земята и да взима в обятията си баща си. Чу се да казва „татко, къде е мама“. Не помнеше някога да е изричал тези думи. Баща му безмълвно стана и на свой ред изчезна.
         Борис отново взе бебето. Вече не плачеше. Изправи се и погледна отгоре смешната куклена стая. Стаята, в която беше израснал. Какво да правим едни с други. Ето какво.
         Борис излезе от къщата с бебето на ръце и потъна в нощта. Дори не взе биберона.
         На горния етаж, коленичили, бабичката и дядото се молеха.

следваща глава