Сега ще се случи това, после друго,
а по-късно, след две-три години,
такива ще бъдат нещата, каквито делата ни.
Какво ще се случи по-късно, няма да мислим.
Ние се мъчим все нещо добро да направим,
а колкото по се стараем, по-лошо ще става,
ще объркаме всичко така, че накрая ще бъдем
във пълно смущение. И ще трябва да спрем.
И ще дойде тогава часът, боговете когато
ще се хванат на работа. Винаги те
се явяват при нас, боговете. Ще слязат
от свойте машини, ще спасят много хора,
а други със сила внезапно ще грабнат
от нас; и когато сложат ред на земята,
ще си идат. А после - този нещо ще стори,
друг - друго; след време и другите -
кой колкото може. И всичко отново ще почне.

1891-1900

върни се | съдържание | продължи