Пу-Сун-Лин

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна литература

 

ДРАКОНИ

 

Пу-Сун-Лин

 

Превод от старокитайски: Бора Беливанова

 

 

         На границата на района Бейцзе се спуснал дракон и влязъл в едно село. Движел се тежко, тромаво. Вмъкнал се в дома на един бивш чиновник. Вратата едва го побрала, цялата я запълнил и така влязъл. Вкъщи всички до един хукнали да бягат. Качили се на горния етаж и почнали да крещят и да шумят така, сякаш някой с топ стреля.
         Тогава драконът излязъл. Реката била плитка, вода по-малко от две педи. Драконът нагазил, почнал да се върти и търкаля, цялото му тяло се покрило с кал и тиня. После с все сили скочил нагоре, но на не повече от две педи височина внезапно паднал. Свил се в тинята и стоял там три дни. По люспите му се събрали мухи.
         Неочаквано рукнал пороен дъжд. Тогава драконът с гръм сесе издигнал към небето, отишъл си.

 

         Студентът Фан с приятели се изкачил в планината Нюшан. Влезли всичките в един храм да се разходят и да го разгледат. Внезапно измежду гредите паднала една жълта тухла. Качили се горе да видят какво има и открили малка змия, тъничка като дъждовен червей.
         Неочаквано змията се завъртяла един път и станала колкото пръст; завъртяла се още един път - станала колкото колан. Всички се сепнали, разбрали, че това е дракон, и се затичали надолу. Вече изминали половината път през планината, когато чули, че в храма протътнал гръм. Небето се покрило с черни облаци като с похлупак и един огромен дракон, виейки се, се издигнал нагоре и след известно време се изгубил.
         А пък в село Сяосянгун, околия Чжанцю, една селянка била в полето, когато задухал силен вятър. Прах и пясък я зашибали по лицето. И тя усетила, че нещо й влязло в едното око, там сякаш попаднал житен осил.
         Трила окото, издухвали й го, но нищо не помогнало.
         Повдигнали клепача, огледали вътре внимателно - зеницата била здрава, нищо й нямало, но от вътрешната страна се виела една червена нишчица.
         Някой казал:
         - Това е спящ дракон.
         Жената се разтревожила, уплашила се, вече си чакала смъртта.
         Минали три месеца и нещо. Веднъж връхлетяла буря и пороен дъжд. Тогава внезапно проехтял страшен гръм, драконът разцепил очната орбита и излязъл, отишъл си.
         А на жената не нанесъл ни най-малка вре-да
         Юан Сюан-съ разказваше:
         - В Сучжъу веднъж притъмняло, загърмяло много силно. Хората видели, че между облаците виси дракон, люспите му мърдат и се разтварят, а в ноктите си прехвърля човешка глава. Коси, вежди - всичко на главата се виждало ясно. След известно време драконът влязъл в облаците и изчезнал. А не се чуло да има някъде изгубена човешка глава.

 

 

 

 

Въвел в мрежата: Емил Кацаров

Електронна публикация на 11. септември 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!