Пу-Сун-Лин

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна литература

 

ИЗРИСУВАНАТА СТЕНА

 

Пу-Сун-Лин

 

Превод от старокитайски: Бора Беливанова

 

 

         Мън Лун-тан от Цзянси и сяолиенът1 Чжу гостували в столицата. Веднъж случайно минали край един будистки манастир. Всичко там - зали, параклиси, жилища на монасите - не се простирало кой знае колко нашироко. Вътре седял само един стар монах, а до него висяла окачена дрипавата му дреха. Като видял, че влизат гости, монахът си оправил дрехите и излязъл да ги посрещне, повел ги да разгледат манастира. В залата имало статуя на Бао Чжъ2, а стените от двете й страни били майсторски изрисувани, хората изглеждали като живи.
         На източната стена била нарисувана Небесната красавица, която пръска цветя3. В свитата й имало една девойка с още детски плитчици, тя държала цвете и се усмихвала, вишневите й устни сякаш искали да се раздвижат, бистрите вълни на погледа й сякаш сега ще плиснат към дошлите хора.
         Чжу дълго я гледал втренчено и неволно почувствувал как душата му почва да блуждае, а мисълта застива, овладяна само от тази девойка. Внезапно тялото му олекнало, издигнало се, той се понесъл сякаш върху облак и за миг се намерил на стената. Там видял множество - храмове, дворци, един от друг по-високи - това не бил светът на хората. Стар монах, седнал тържествено, както се полага, произнасял проповед. Край него се тълпели слушатели с оголена дясна ръка и рамо4. Чжу се вмъкнал и застанал сред тях.
         След малко усетил, че някой сякаш го подръпва тайно за дрехата. Объркал се - девойката с детските плитчици. Тя се засмяла и си тръгнала. Чжу бързо закрачил подир нея. Минали покрай криволичеща ограда и влезли в малка къщичка. Тук Чжу нерешително спрял, не посмял да върви по-нататък. Девойката обърнала глава, вдигнала ръката с цветето и му помахала отдалеч, сякаш го викала със себе си. Тогава той я последвал. Вътре било тихо, безлюдно... Чжу бързо я прегърнал и понеже тя особено не се противяла, започал с нея весела любовна игра.
         След известно време девойката си тръгнала. Но преди да затвори вратата, му наредила да стои тихо, дори да не кашля, и обещала вечерта пак да дойде. Така продължило два дена. Но приятелките на девойката усетили, почнали да търсят Чжу и го намерили. Посипали се шеги:
         - Гледай ти, малкият господинчо в корема ти вече ей такъв е станал, а косата ти все още е пусната и несресана като на малко момиче, може ли така?
         Почнали да подават фиби, украшения за коса, обици, заставили я да си вдигне косата в прическа на омъжена жена.
         Девойката засрамено мълчала. Една от приятелките й казала:
         - Сестрички, тук дълго не бива да стоим, на човека това може да не му е приятно.
         И със смях си отишли. А Чжу гледал девойката: косата й вдигната, събрана в лека, висока прическа, украшенията - златни феникси - висят надолу. Така тя била още по-прелестна, отколкото с плитчиците. Озърнал се, видял, че няма хора, и постепенно пак започнал непристойните си игри. Ухания на орхидея и мускус замайвали главата му...
         Но още преди да привършат удоволствията им, внезапно се разнесло гръмко и застрашително тропане на кожени ботуши, дрънчене на верига. Закънтели викове, чула се караница... Девойката скочила уплашена, двамата с Чжу занадничали крадешком навън. Видели пратеник в златни доспехи, с черно, сякаш лакирано лице. В едната си ръка той държал верига, с другата издигал боздуган. Девойките го наобиколили.
         - Всички ли са тук? - попитал пратеникът.
         Отговорили му:
         - Всички.
         - Ако някой крие човек от долния свят, нека си признае, да не си причинява сам неприятности.
         И отново му отговорили в хор:
         - Няма такъв.
         Пратеникът се обърнал, изгледал ги хищно-подозрително, сякаш имал намерение да търси нещо укрито.
         Девойката много се изплашила, лицето й посивяло като студена пепел, тя в паника казала на Чжу:
         - Бързо се скрий под леглото!
         Отворила малка вратичка в стената и стремглаво изтичала навън.
         Чжу лежал свит по очи и не смеел дори да диша. Неочаквано чул тропота на ботушите вече вътре в стаята, после пак навън. Не след дълго шумът и глъчката постепенно се отдалечили и той се поуспокоил. Но навън все още ходели насам-натам, разговаряли. Чжу вече доста време стоял прегънат и почнал да усеща как край ушите му пищят цикади, а пред очите му се мяркат искри. Положението му било почти нетърпимо, но той стоял тихо, слушал и чакал да се върне девойката. Накрая вече сам не съзнавал кой е той самият и откъде е.
         В това време Мън Лун-тан се озърнал в залата на храма, не видял Чжу и изненадан се обърнал да попита монаха.
         - Отиде да слуша проповед - отговорил усмихнатият монах.
         - Че къде отиде?
         - Тук, наблизо.
         След малко монахът почукал с пръст по стената и повикал:
         - Благодетелю Чжу! Какво така тръгнахте да се разхождате и вече толкова време не се връщате?
         И веднага на стената се появило нарисувано изображението на Чжу. Той стоял и се ослушвал, сякаш искал да дочуе нещо. Монахът повикал още веднъж:
         - Вашият спътник чака вече доста време! Тогава Чжу се отделил от стената, понесъл се по въздуха и слязъл при тях. Застанал безжизнен, неподвижен, с вперен някъде поглед и омекнали, подкосени крака.
         Мън бил изумен. Почнал внимателно, малко по малко да разпитва приятеля си. Оказало се, че докато лежал под леглото, Чжу дочул чукане, което тътнело като гръмотевица. Затова излязъл навън - да види и да чуе какво става.
         Двамата заедно погледнали девойката с цвете в ръката - завитата й коса била вдигната нагоре, нямало ги вече увисналите плитчици. Подплашеният Чжу се поклонил на монаха и го попитал как е възможно това. Монахът се усмихнал:
         - Илюзията се поражда у самите хора. Как бих могъл аз, старият монах, да ви я обясня?
         Чжу почувствувал как дъхът му секва, как нещо го притиска. А Мън бил уплашен и сякаш не на себе си. Те станали, спуснали се по стълбата и излезли навън
         Авторът на странни истории би казал:
         - Илюзията се поражда у самите хора - тези думи са съвсем верни. У човек с нечиста душа се пораждат развратни представи; у човек с развратна душа се поражда представа за страх.
         Бодисатва5 вразумява невежите и глупавите, безброй илюзии възникват наведнъж, но те всички са породени от човешката душа.
         Мисълта на стария монах е била дълбока, убедителна; жалко, че Мън Лун-тан и Чжу не са доловили безграничното просветление, стаено в думите му, иначе и двамата щяха да разпуснат коси и да отидат в планините.6

 

 

 

 

---

 

1 Сяолиен или цзюйжън - сравнително висока степен в йерархията на държавното чиновничество в древен Китай, получавана след вземане на изпити. - Б. пр. [горе]
2 Знаменит с чудесата си монах (V в.). - Б. пр. [горе]
3 Название на едно от будистките божества. Докато Буда произнася своята проповед, Небесната красавица пръска цветя върху онези, които слушат. Ако цветята се задържат върху някого и не паднат на земята, това значи, че той още не е напълно пречистен от земното. - Б. пр. [горе]
4 Общоприет сред будистките монаси начин да се носят дрехи. Счита се за проява на вежливост, а освен това е по-удобно, когато трябва да се върши нещо. - Б. пр [горе]
5 Една от трансформациите в процеса на преминаване от човек към буда. Категорията на бодисатвите е многобройна, тяхната цел е спасението на хората. - Б. пр. [горе]
6 Мъжете в Китай са носили дълга коса, прибрана обикновено под шапка. Разпуснатата коса означава преди всичко пренебрегване на общоприетитенорми. По традиция така изглеждат например монасите и бе-зумците. - Б. пр. [горе]

 

 

Въвел в мрежата: Емил Кацаров

Електронна публикация на 11. септември 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!