Федерико Гарсия Лорка

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

КИТАРАТА

 

Федерико Гарсия Лорка

 

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

 

 

Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче
И няма да млъкне.
Не може
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
под снежните преспи.
Не може
да млъкне
Плаче за мили
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора не видяла,
за първата птица на клона
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 05. март 2006 г.
Публикация в сб. "Лирика", Федерико Гарсия Лорка, С., 1962, "Народна култура"

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]