Федерико Гарсия Лорка (1898-1936)

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Газела за нечаканата любов

 

Федерико Гарсия Лорка

 

Превод от испански: Живка Балтаджиева

 

 

За мен дъхът на твойто лоно,
дъх на магнолия сумрачна.
За никой друг такава жертва –
като колибри любовта ти
между зъбите затрептяло.

 

Хиляди кончета персийски
върху челото твое лунно бълнуваха
четири нощи, докато талията твоя,
топяща снегове, обяздвах.

 

Сред кости и жасмин
растеше отмалата на твоя поглед.
Да ти даря, в гръдта си дирех
онези мраморни скрижали, които казват: вечно,
вечно; да бъде вечната градина
на моите предсмъртни мъки телцето твое,
мимолетно, кръвта ти – в мойте устни топла
и с твойте устни помрачени, смъртта ми
нека да ме вземе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

     

 

Електронна публикация на 26. декември 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]