Силвия Плат

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

ДОТУК

 

Силвия Плат

 

Превод: Владимир Трендафилов

 

 

Жената е сега съвършена.
Мъртвото й

 

тяло се усмихва уталожено.
Древногръцка уж-неотменност

 

прелива в диплите на тогата й.
Босите й

 

нозе сякаш шепнат:
Вървяхме дълго, свърши се.

 

Две мъртви деца като бели змии -
по едно на всяка

 

кана мляко, вече празна.
Тя ги е свила

 

обратно в тялото си както розата
събира цвят, ако градината

 

се втвърди и рукнат алени мириси
от уханните дълбоки гърла на нощното цвете.

 

Луната няма за какво да тъжи,
тъй както се е вторачила изпод костната си качулка.

 

Тя е свикнала с тия работи. Креповете й
пращят и се влекат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 27. февруари 2005 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]