Назире Дедеман

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

***

 

Назире Дедеман

 

Превод от турски: Кадрие Джесур

 

 

Да досегнем докоснем искаме понякога
Цвят, на клона му
Да се докоснем, без да го късаме
Дъха му тъй да поемем
Да се докоснем искаме понякога
До играещото дете
Да го погалим лекичко
Без в прегръдка да го притискаме
Плод да вдъхнем искаме от коша му
Без да го вкусим
Да се докоснем в някои мигове
До глас,
до приятелски глас
Само тогава вярвам истински,
че ги има.

 

 

 

(173)
Montreaux, 3 Nisan 1992

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 26. септември 2008 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]