ЗИМНО УТРО

Елисавета Багряна

Виж Витоша през тази сутрин декемврийска,
обвита в сняг, като емайл заблестяла.
От първите ни дни сродена с нас и близка,
днес ослепителна и недостъпно-бяла.

 

Една неизразимо топла и дълбока
вълна в сърцето ми прелива бреговете.
Една безкрайна благодарност мъдроока -
като над планината слънцето - засвети.

 

Додето виждам тези върхове, небето,
света и слънцето, додето по земята
се вие моят път - и в тоя път додето
си с мене ти - не искам друго от съдбата.

 

Не искам... И не питам колко дълго още
ще ме обвива в пух - като след буря птичка.
Но днес благодаря за всички дни и нощи,
за зло и за добро, за всякога, за всичко.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи