Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЗИМНО УТРО

 

Елисавета Багряна

 

 

      Виж Витоша през тази сутрин декемврийска,
      обвита в сняг, като емайл заблестяла.
      От първите ни дни сродена с нас и близка,
      днес ослепителна и недостъпно-бяла.

       

      Една неизразимо топла и дълбока
      вълна в сърцето ми прелива бреговете.
      Една безкрайна благодарност мъдроока -
      като над планината слънцето - засвети.

       

      Додето виждам тези върхове, небето,
      света и слънцето, додето по земята
      се вие моят път - и в тоя път додето
      си с мене ти - не искам друго от съдбата.

       

      Не искам... И не питам колко дълго още
      ще ме обвива в пух - като след буря птичка.
      Но днес благодаря за всички дни и нощи,
      за зло и за добро, за всякога, за всичко.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]