Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

РОЖДЕСТВО 1942

 

Елисавета Багряна

 

 

      Все така и сега над земята е хубава зима,
      като в щампа старинна вън едър сняг пищно снежи.
      Тези празници всякога будят в нас нещо интимно,
      нещо скъпо, дето дълбоко в сърцето лежи.

       

      Неусетно се връщаме в нашата младост и детство,
      с тиха болка открехваме стари, закрити врати,
      и от тях се занизва безкрайното, пъстрото шествие
      на години и хора, на паметни дни и нощи.

       

      Ний се вглеждаме в тях и събудени сякаш, разбираме
      колко много далеч от предишния сънен живот
      е отнесло нас всички сегашното време размирно -
      с тия страшни стоманени войни, с тоя грохотен ход...

       

      И макар че у нас е привидно и топло, и тихо,
      че празнуваме, ходим, живеем спокойни наглед,
      ний усещаме с нашите пори настръхнали вихъра,
      който вие, бушува и вече напира отвред.

       

      Мисълта се откъсва от старото, мъртвото минало.
      Избледнелите образи плахо потъват назад.
      Дни съдбовни са днес. Който тях изживей, не погине -
      рождество ще дочака - на новия, утрешен свят.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]