РОЖДЕСТВО 1942

Елисавета Багряна

Все така и сега над земята е хубава зима,
като в щампа старинна вън едър сняг пищно снежи.
Тези празници всякога будят в нас нещо интимно,
нещо скъпо, дето дълбоко в сърцето лежи.

 

Неусетно се връщаме в нашата младост и детство,
с тиха болка открехваме стари, закрити врати,
и от тях се занизва безкрайното, пъстрото шествие
на години и хора, на паметни дни и нощи.

 

Ний се вглеждаме в тях и събудени сякаш, разбираме
колко много далеч от предишния сънен живот
е отнесло нас всички сегашното време размирно -
с тия страшни стоманни войни, с тоя грохотен ход...

 

И макар че у нас е привидно и топло, и тихо,
че празнуваме, ходим, живеем спокойни наглед,
ний усещаме с нашите пори настръхнали вихъра,
който вие, бушува и вече напира отвред.

 

Мисълта се откъсва от старото, мъртвото минало.
Избледнелите образи плахо потъват назад.
Дни съдбовни са днес. Който тях изживей, не погине -
рождество ще дочака - на новия, утрешен свят.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи