ТРЕВОЖНА ПРОЛЕТ

Елисавета Багряна

Ти идеш, нова пролет, по-тревожна
от всякога, по-пълна с неизвестност.
Със всеки слънчев лъч расте по-сложна
загадката на твойте дни безпесенни.

 

Дърветата ще грейнат с бели сенници,
разбудените кошери ще бръмнат
и цвят до цвят ще ронят, опрашени,
листцата си над оранта набъбнала.

 

Сред този сватбен празник и ликуване,
когато всяко семе изкълнява
и всяка жива твар зове и люби,
каква ще бъде нашата наздравица?

 

Така ли все - откак светът светува
и до скончанието на земята,
бушувала е бран и ще бушува -
тъй както кърши вихърът гората?...

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи