Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

МОСТ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Към миналото всичките мостове
      се сринаха - и няма път назад.
      Небето висне над света оловено
      и пламъци поглъщат град след град.

       

      Земята се ръзтърсва чак до дъно
      и пропастта раззинала расте,
      и бурята, която се разгъна,
      ще грабне може би и мен, и теб.

       

      И хиляди, и хиляди обречени
      вървят напред с белязани чела.
      Каква редица тъмна, безконечна
      и път, застлан с пронизани тела...

       

      На края там на този път разплавен,
      над хаоса на днешните води -
      по-гибелни от жупел и от лава -
      към бъдещето моста се гради.

       

      В основите гигантски са вградени
      о, хиляди и хиляди души -
      за да се вдигне той над сътресенията
      и стъпи там отвъд неразрушим.

       

      Че сринати са старите мостове,
      назад към миналото няма път.
      По нови пътища редици нови
      за нови дни ще пеят и вървят.

       

      1943

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]