МОСТ

Елисавета Багряна

Към миналото всичките мостове
се сринаха - и няма път назад.
Небето висне над света оловено
и пламъци поглъщат град след град.

 

Земята се разтърсва чак до дъно
и пропастта раззинала расте,
и бурята, която се разгъна,
ще грабне може би и мен, и теб.

 

И хиляди, и хиляди обречени
вървят напред с белязани чела.
Каква редица тъмна, безконечна
и път, застлан с пронизани тела...

 

На края там на този път разплавен,
над хаоса на днешните води -
по-гибелни от жупел и от лава -
към бъдещето моста се гради.

 

В основите гигантски са вградени
о, хиляди и хиляди души -
за да се вдигне той над сътресенията
и стъпи там отвъд неразрушим.

 

Че сринати са старите мостове,
назад към миналото няма път.
По нови пътища редици нови
за нови дни ще пеят и вървят.

 

1943

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи